На 31 март 2008 състав на Софийски градски съд с председател Майя Русева осъди Министерски съвет за бездействието му да регламентира, уреди статута на болните от наркомания с нормативен акт. Дело № 2119/05 е заведено от майка на момче, починало от наркотици през 1996 година на 17 годишна възраст. За пръв път официално съдът посочва поведението на държавата спрямо проблема с наркоманията за престъпно. В този смисъл делото, което е заведено преди 6 години, постигна историческо решение.

Майката на момчето, която е юристка, твърди в иска си, че към посочената дата в България не е съществувал нормативен акт, който  да регламентира статута на наркоманите като болни от трудно лечима болест и да създава предпоставки за тяхното лечение и социализиране. С оглед на това тя иска да бъде ангажирана имуществената отговорност на държавата/ в лицето на Администрацията на Министерски съвет/.

В съдебното решение по делото е записано, че Министерски съвет като висш орган на изпълнителната власт има конституционна делегация да издава нормативни актове - да регулира по определен начин дадени обществени отношения. Безспорно, казва съдът, обществените отношения, които засягат основни права на гражданите / особено правото им на живот, здраве/ следва да имат приоритетно значение за държавните органи. Този принцип е залегнал и в разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека. Проблемът с болните от наркомания - в България / а ивъв всяка друга страна/, се окачествява от обществото като изключително остър / особено в последните години/. Безспорно- такъв един проблем - следва да бъде "забелязан" от държавата, този проблем не само следва да бъде констатиран и коментиран- от държавните институции, но последните трябва и да приемат конкретни правила, норми за неговото регулиране / което регулиране следва да бъде направено именно с нормативен акт, доколкото проблемът засяга широк кръг представители на обществото, особено непълнолетните /.

Такъв нормативен акт, който да регламентира статута на наркоманите / като отчете обществената значимост на явлението наркомания, естеството и характера на това заболяване и въздействието му върху бъдещото поколение/ не е приет. В контекста на изложеното по- горе съдът намира, че бездействието на Министерския съвет в тази връзка може и следва да се окачестви като противоправно по смисъл на чл.1 ал.1 от ЗОДВПГ.

 С оглед на това отговорността на държавата/ в лицето на Администрацията на Министерски съвет/ следва да бъде ангажирана в настоящия процес- налице са предпоставките на цитирания законов текст:

противоправно бездействие на държавен орган
наличие на неимуществена вреда на ищцата / смърт на детето и/
причинно- следствена връзка между бездействието на държавата и настъпилата вреда
липсата на нормативен акт, който да даде адекватна регламентация, насока, да създаде условия за решаване, ограничаване на процесния остър проблем принципно може да се окачестви като причина за изключително неблагоприятното развитие на болестта, явлението наркомания, на обществени отношения в тази връзка и конкретно и като причина - за настъпване на процесната му вреда./

Съдът намира, че искът е доказан в пълния му заявен размер за сумата от 5 001 лв в много по- висок размер, но с оглед дизпозитивното начало на ищцата следва да бъде присъдена само посочената сума.

Нормативен акт, регламентиращ статута на наркоманите като болни от трудно лечима болест, няма и в момента, 12 години след смъртта на момчето. Ето как описва майката- юристка в материали до съда ситуацията в развитие:

Съгласно чл. 10 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Националният съвет за наркотични вещества /НСНВ/ се създава към МС като орган за провеждане на националната политика срещу злоупотребата с наркотични вещества, както и за борба с наркотрафика. НСНВ се определя и като административен орган, който, като създаден към МС, няма собствена администрация, а се подпомага в дейността си от администрацията на МС.

Законът, обнародван на 2.04.1999 задължава НСНВ, респ. МС да определя и провежда националната политика срещу злоупотребата с наркотични вещества, както и за борба с наркотрафика, като приеме национална стратегия за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества  и срещу незаконния трафик на наркотици и прекурсори и национални програми за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и срещу незаконния им трафик.

Четири години по- късно МС с решение, оформено в протокола от заседание на правителството на 20.02.2003 година , без да е известно дали приема или не Национална стратегия, задължава министрите на здравеопазването и на вътрешните работи да внесат в МС проект за решение за приемане на допълващ Националната стратегия План за действие, по който ще се изпълнява Националната стратегия от 2003 година за срок от пет години. Предвидените в Плана за действие задачи, свързани с намаляване на злоупотребата, намаляване на предлагането, насърчаване на трудовата заетост и усъвършенстване на законодателството, са оставени без финансиране.

Видно от Раздел 1 и Раздел 2 на Националната стратегия, проблемите, свързани с наркотиците, се възприемат като "предизвикателство", на което правителството откликва с уговорка, че успехът в борбата зависи най- вече от обединяването на усилията на правителството, гражданското общество, неправителствените организации и международните партньори, респ. решаването на проблемите не може да бъде отговорност на една институция.

Одобреният с протоколно решение на МС от 24.04.2003 год. План за действие за изпълнение на Националната стратегия за борба с наркотиците 2003- 2008 предвижда 23 стратегически задачи, които ще се изпълняват от 2004 г. нататък.

За резултатите от дейността на отговорните институции по задачите от Националната стратегия красноречиво говорят т.н. "скандали" в МВР от последните дни.

В хронологичен порядък това са юридическите събития, породени от бездействието на МС, пише по- нататък в материала до съда:

- Вето на президента/ П. Стоянов/ по внесен от МС законопроект за изменение и допълнение на НК
- Четиригодишен правен вакуум по разработването на стратегии и мерки
- Пренебрегване на възприетия и успешно прилаган в ЕС принцип " терапия вместо наказание"
- Критики в докладите на ЕК и несъобразяване с препоръките на ЕС за приравняване на Националната стратегия с Новата европейска стратегия за наркотиците / 2005- 2012/
- Продължаваща и до днес липса на юридическа дейност за осигуряване на достъпно и необвързано с условия лечение на зависими непълнолетни лица.

В крайна сметка, пише в материала, не мога да не изкажа мнението си, че МС чрез правоприлагащите органи осъществява борбата с наркотиците единствено и само чрез постоянно наблюдение върху структурата и методите, използвани от организираните престъпни групи. Съдейки по резултатите от дейността, може да се предположи, че на държавата и е необходимо още много време, за да направи извод за приоритет на мерките, свързани с лечението и превенцията, тоес за борба и с наркоманиите.