Свой филм за наводнението от 1 май 1966 г. в село Згориград и Враца представи италианската телевизия RAI 3 в една от залите на историческия музей във Враца, а след това и в Згориград. Кадрите за нас показват как на 1 май преди 43 години след няколкодневни проливни дъждове се скъсва бентът на хвостохранилището на мина "Плакалница" над Згориград и тонове вода помитат селото и причиняват тежки разрушения чак във Враца и околните села. Филмът "Това стана на Балканите" е заснет през пролетта на 2008 г. по идея на Фондация "Става 1985 онлус" и с подкрепата на VISIT VRATZA. Фондацията е създадена предимно от роднини на жертвите и пострадалите при аналогична трагедия в италианските градчета Става и Тезеро през 1985 година.

    Какво показа филмът? Показа, че е имало предупреждение от руски инженер година преди катастрофата. Неговото заключение е било, че хвостохранилището няма да издържи и може да предизвика бедствие.

    Филмът показа, че след 43 години все още се не знае броят на жертвите от трагедията. И, че толкова много време трябва да мине, за да се сети някои да направи паметник.

    Показа още, че на хората, останали без къщи, са дадени обезщетения от по 1000 лева на онези пари, когато една жигула струваше 5 бона. А в Става правителството е дало необходимите пари за нови домове на пострадалите.

    Филмът показа и мемориалът в Става, с внушителен паметник в парк и мраморни стени, на които са изписани имената на жертвите. И как всяка година с факли и молитви гражданството почита паметта им.

    Видяхме, че това, което става във Става, не става във Враца. Колкото и да обвиняваме комунизма, че е скрил трагедията, токова трябва да обвиняваме и себе си, че след още 20 години не направихме нищо да се помни и да не се повтаря подобно бедствие. То не е токова в миналото, колкото е предупреждение за настоящето и бъдещето. Вярно е, че има вече паметник. Но той е в Згориград, където са загинали 39 човека. А жертвите във Враца по неофициални данни са 488! И защо скрихме паметника в двора на църквата? Не е ли неговото място в прохода „Вратцата”, където един огромен камък, влачен от тинята, още напомня за черния първи май 1966 година? Или на друго място, което да го виждат много хора и да свеждат чела пред паметта на загиналите.

    Явно е по-лесно да си измием ръцете с един скрит от многото погледи знак. Така вместо монумент на спомена, той ще си остане паметник на Забравата.

Веселин Ангелов, в. "Шанс" - Враца